Ако искаш да си по-добър татуист, рисувай всеки ден
Опитът ни през годините води до едно заключение – трябва да рисуваме. Много.
Стремежът е да рисуваме всеки ден, защото това е в основата на татуирането и има пряка връзка с прогреса на един артист.
Ако си такъв и се стремиш към развитие в тази кариера, но по някаква причина рисуването остава на заден план, следващите редове са за теб.
Nulla dies sine linea
Латинската поговорка може да се преведе като „Нито ден без черта“ и тези няколко думи крият в себе си важността на постоянството и „тайната“ на майсторите.
Изразът идва от римския писател Плиний Стари и се отнася до древногръцкия художник Апелес, за когото се казва, че не минавал ден, без да нарисува поне една линия.
И няма значение, дали в този ден е бил вдъхновен, имал е енергия или време, той просто е рисувал.
Ден след ден, превръщайки дисциплината в навик, а навика – в ритуал.
Защо да рисувам, когато искам да се развивам като татуист?
Рисуването е в основата на татуирането.
То учи на дисциплина, внимание към детайлите, на търпение и вяра в процеса.
Част от всичко необходимо по време на една сесия в студиото.
Колкото повече рисуваме, толкова по-ясно разбираме перспектива, композиране, правилно изграждане на видовете светлосенки.
Ще можем да създаваме по-въздействащи дизайни за татуировките на своите клиенти, които да са композирани правилно и да следват движението на тялото.
Ако искаме да създаваме едно наистина докосващо изкуство и да превърнем идеята на клиента в нещо специално, рисуването е основният ключ.
Нито ден без линия
Вероятно сте чували, че трябва да има вдъхновение за изкуството.
Но това не е съвсем така.
То не се ражда само от вдъхновение или талант, а най-вече от ритъма на ежедневната практика и стриктното придържане към конкретни навици.
Знаете правилото за десет хиляди часа практика, нали?
Мозъкът, окото и ръката се калибрират всеки ден.
Ако пропуснеш един ден, не е фатално, разбира се. Но ако пропуските се увеличат, губиш инерция. Оставиш ли се на мързела, губиш чувствителност.
„Nulla dies sine linea“ може да ни каже много:
- Не чакай муза;
- Не чакай идеалния момент (той не съществува, а е само илюзорен блян);
- Не чакай подходящите условия (по-добре е едни лист и един молив, отколкото нищо).
- Просто започни. Направи една линия. После още една.
Как да рисуваш всеки ден в натоварения ритъм?
Занаятът на татуиста е труден – психически, емоционално, физически. Особено след целодневна сесия, е предизвикателство човек да се събере и да порисува отделно.
А ако има да прави дизайн за следващия ден?
А трябва да обърне време и на семейството си и на себе си, нали?
Да, знаем, че това е така, но изборът е наш и носим тежестта му.
В такива дни идва друг полезен навик, този на петте минути.
Буквално пет минути. Не може да нямаш свободни 300 секунди, нали?
Започни с пет минути рисуване на ръка всеки ден – без претенции, без оценка.
Осигури си:
- Скицник/скечбук, може и малък размер, който да носиш лесно със себе си;
- Моливи (на първо време са ти достатъчни HB, 2B и 6B);
- Хлебна гума;
- Макетен нож/острилка за подостряне на моливите.
Дори когато чувстваш умора, дори след 8-часово татуиране, вземи скицника и нарисувай нещо.
Може да е бърза скица, нещо абстрактно, деформирано или дори на пръв поглед безсмислено – важното е да има линия.
Скицирай идеята си за предстояш дизайн.
Скицирай обект, който виждаш в този момент пред себе си.
Ще има дни, в които ще отделяш повече време, внимание и осъзнато рисуване.
Старай се да извличаш максимума от тях.
Дали ще са 5, 10 20 минути, час, два или повече, рисувай всеки ден.
Постоянството побеждава музата или липсата на такава
Понякога ще се усещаш в „дупка“, но всъщност несъзнателно ръката ще става по-уверена.
Формите ще започват да текат. Грешките ще намаляват.
Умението ще расте – не само заради таланта, а заради ежедневното натрупване.
Nulla dies sine linea не е правило само за рисуването. Това е закон за развитието в дадена област.
Нито ден без стъпка. Нито ден без движение.
